1 нояб. 2017 г., 13:59

Зелено листо

454 1 2

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.

С теб наравно и аз ще вървя.

Ще поискам с око да намигна

вместо - впрочем - в душа да кървя.

 

Ще те хвана аз страстно с ръката

и за дясната твоя ръка.

И ще минем напряко реката...

На отсрещния бряг ще река:

 

нека бъдем от тука нататък

кръв до кръв и духом на път.

Знам. Животът ни земен е кратък,

а пък горе е божият съд.

 

Който първи отиде в небето, 

нека пази и второ место.

А душата да чака додето

Господ спусне зелено листо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...