1 нояб. 2017 г., 13:59

Зелено листо

456 1 2

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.

С теб наравно и аз ще вървя.

Ще поискам с око да намигна

вместо - впрочем - в душа да кървя.

 

Ще те хвана аз страстно с ръката

и за дясната твоя ръка.

И ще минем напряко реката...

На отсрещния бряг ще река:

 

нека бъдем от тука нататък

кръв до кръв и духом на път.

Знам. Животът ни земен е кратък,

а пък горе е божият съд.

 

Който първи отиде в небето, 

нека пази и второ место.

А душата да чака додето

Господ спусне зелено листо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...