1 нояб. 2017 г., 13:59

Зелено листо

458 1 2

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.

С теб наравно и аз ще вървя.

Ще поискам с око да намигна

вместо - впрочем - в душа да кървя.

 

Ще те хвана аз страстно с ръката

и за дясната твоя ръка.

И ще минем напряко реката...

На отсрещния бряг ще река:

 

нека бъдем от тука нататък

кръв до кръв и духом на път.

Знам. Животът ни земен е кратък,

а пък горе е божият съд.

 

Който първи отиде в небето, 

нека пази и второ место.

А душата да чака додето

Господ спусне зелено листо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...