Nov 1, 2017, 1:59 PM

Зелено листо

  Poetry » Love
451 1 2

Ти ми бягаш, но аз ще те стигна.

С теб наравно и аз ще вървя.

Ще поискам с око да намигна

вместо - впрочем - в душа да кървя.

 

Ще те хвана аз страстно с ръката

и за дясната твоя ръка.

И ще минем напряко реката...

На отсрещния бряг ще река:

 

нека бъдем от тука нататък

кръв до кръв и духом на път.

Знам. Животът ни земен е кратък,

а пък горе е божият съд.

 

Който първи отиде в небето, 

нека пази и второ место.

А душата да чака додето

Господ спусне зелено листо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...