29 jul 2016, 15:17

Зеленооката

683 1 8

Сънят ми чудеса рисува,

зеленооката стои пред мен,

слънцето блестящо сякаш ме ревнува,

а наоколо прекрасен ден.

 

Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря,

потъвам в две зелени "езера",

сърцето бие, "Целуни я" все повтаря,

подари ù цвете, чака ви нощта.

 

Сънят с усмивка в мене се вторачва

малко притеснен от мойта суета

и после си отива с бърза крачка,

а аз очи затискам, искам пак да спя.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели за оценките и коментарите.В следващият сън я целунах така че всичко ми е наред.
  • Ами, просто я целуни!
  • Поздрави и от мен !
  • Не мога да повярвам, че мъжкото сърце може да бъде и толкова нежно... прекрасен стих!
  • "Сънят с усмивка в мене се вторачва
    ...
    а аз очи затискам, искам пак да спя."

    БРАВО! Много, много красиво стихотворение, копнеж, сън и послание човек да не се предава, когато става дума за същността в живота...!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...