29 jul 2016, 15:17

Зеленооката

690 1 8

Сънят ми чудеса рисува,

зеленооката стои пред мен,

слънцето блестящо сякаш ме ревнува,

а наоколо прекрасен ден.

 

Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря,

потъвам в две зелени "езера",

сърцето бие, "Целуни я" все повтаря,

подари ù цвете, чака ви нощта.

 

Сънят с усмивка в мене се вторачва

малко притеснен от мойта суета

и после си отива с бърза крачка,

а аз очи затискам, искам пак да спя.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели за оценките и коментарите.В следващият сън я целунах така че всичко ми е наред.
  • Ами, просто я целуни!
  • Поздрави и от мен !
  • Не мога да повярвам, че мъжкото сърце може да бъде и толкова нежно... прекрасен стих!
  • "Сънят с усмивка в мене се вторачва
    ...
    а аз очи затискам, искам пак да спя."

    БРАВО! Много, много красиво стихотворение, копнеж, сън и послание човек да не се предава, когато става дума за същността в живота...!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...