Зеленооката
Сънят ми чудеса рисува,
зеленооката стои пред мен,
слънцето блестящо сякаш ме ревнува,
а наоколо прекрасен ден.
Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря,
потъвам в две зелени "езера",
сърцето бие, "Целуни я" все повтаря,
подари ù цвете, чака ви нощта.
Сънят с усмивка в мене се вторачва
малко притеснен от мойта суета
и после си отива с бърза крачка,
а аз очи затискам, искам пак да спя.
Юли, 2016
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
