29 июл. 2016 г., 15:17

Зеленооката

691 1 8

Сънят ми чудеса рисува,

зеленооката стои пред мен,

слънцето блестящо сякаш ме ревнува,

а наоколо прекрасен ден.

 

Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря,

потъвам в две зелени "езера",

сърцето бие, "Целуни я" все повтаря,

подари ù цвете, чака ви нощта.

 

Сънят с усмивка в мене се вторачва

малко притеснен от мойта суета

и после си отива с бърза крачка,

а аз очи затискам, искам пак да спя.

 

Юли, 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви приятели за оценките и коментарите.В следващият сън я целунах така че всичко ми е наред.
  • Ами, просто я целуни!
  • Поздрави и от мен !
  • Не мога да повярвам, че мъжкото сърце може да бъде и толкова нежно... прекрасен стих!
  • "Сънят с усмивка в мене се вторачва
    ...
    а аз очи затискам, искам пак да спя."

    БРАВО! Много, много красиво стихотворение, копнеж, сън и послание човек да не се предава, когато става дума за същността в живота...!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...