Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...
Във тъмното на ириса - комета -
без грим и пудра, без бално облекло;
без глупавата тиквa за карета
и без смешните обуща от стъкло...
Дори не бих могъл да я опиша,
че тайнствата са трудно обясними.
И сигурно стихът ми плах издиша,
откъм метафори и сложни рими... ...