Зеленооко присъствие
Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...
Във тъмното на ириса - комета -
без грим и пудра, без бално облекло;
без глупавата тиквa за карета
и без смешните обуща от стъкло...
Дори не бих могъл да я опиша,
че тайнствата са трудно обясними.
И сигурно стихът ми плах издиша,
откъм метафори и сложни рими...
Обаче мен пък хич не ме е еня,
че някой сух критик ще ме нахока.
Друг да се поддава на съмнения
и друг да вярва сляпо на пророка...
Едно присъствие с очи зелени
събира днеска всичките ми липси.
И мойте грехове неопростени
в любов зеленоока ще разлисти...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
