17 мар. 2013 г., 11:35  

Зеленооко присъствие

1.6K 0 23

Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...

Във тъмното на ириса - комета -
без грим и пудра, без бално облекло;
без глупавата тиквa за карета
и без смешните обуща от стъкло...

Дори не бих могъл да я опиша,
че тайнствата са трудно обясними.
И сигурно стихът ми плах издиша,
откъм метафори и сложни рими...

Обаче мен пък хич не ме е еня,
че някой сух критик ще ме нахока.
Друг да се поддава на съмнения
и друг да вярва сляпо на пророка...

Едно присъствие с очи зелени
събира днеска всичките ми липси.
И мойте грехове неопростени
в любов зеленоока ще разлисти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...