17 мар. 2013 г., 11:35  

Зеленооко присъствие

1.6K 0 23

Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...

Във тъмното на ириса - комета -
без грим и пудра, без бално облекло;
без глупавата тиквa за карета
и без смешните обуща от стъкло...

Дори не бих могъл да я опиша,
че тайнствата са трудно обясними.
И сигурно стихът ми плах издиша,
откъм метафори и сложни рими...

Обаче мен пък хич не ме е еня,
че някой сух критик ще ме нахока.
Друг да се поддава на съмнения
и друг да вярва сляпо на пророка...

Едно присъствие с очи зелени
събира днеска всичките ми липси.
И мойте грехове неопростени
в любов зеленоока ще разлисти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...