17.03.2013 г., 11:35  

Зеленооко присъствие

1.6K 0 23

Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...

Във тъмното на ириса - комета -
без грим и пудра, без бално облекло;
без глупавата тиквa за карета
и без смешните обуща от стъкло...

Дори не бих могъл да я опиша,
че тайнствата са трудно обясними.
И сигурно стихът ми плах издиша,
откъм метафори и сложни рими...

Обаче мен пък хич не ме е еня,
че някой сух критик ще ме нахока.
Друг да се поддава на съмнения
и друг да вярва сляпо на пророка...

Едно присъствие с очи зелени
събира днеска всичките ми липси.
И мойте грехове неопростени
в любов зеленоока ще разлисти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....