20 feb 2008, 22:05

Земен ангел (в памет на Тоше Проески) 

  Poesía
738 0 5
В памет на Тоше Проески



Ти, като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста,
готов с надежда, топлина бе всеки да дариш,
сълзите на страдащия с любов да пресушиш.

Съдба жестока бе ти отредена,
да се превърнеш в наша болка споделена.
Смъртта стремглавия ти полет скърши,
тъй рано земният ти път завърши.
И с полско цвете във ръка
при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.

Над Балканите, виж, как сега притъмня,
но в онзи час ярка звезда в небето изгря.
Ангелският глас там горе ще пее навеки,
в молитва останаха ръцете ни слети.
И всеки път, когато към небето две ръце протягам,
аз в теб и в Бога ще се уповавам.

Пак пролетно слънце ще изгрее,
ветрец ще вее, в череша славей ще запее.
Ще се изреждат месеци, години.
Горещите лета ще сменят мрачни зими.
Дълбоко в нас образа светъл ще пазим,
делата твои никога няма да забравим.     


 

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво Вероника
    Имаш поща !
  • Браво, наистина браво. Истински и искренни думи, посветени на човек, който заслужаваше най - нежните думи, думите за любов. Лично аз за много неща съм искала да приличам на него, да имам неговата неизменна усмивка, добротата, която излъчваше и обичта, която раздаваше. В стиха си си описала много добре това, което беше той. И това, което остава след него.
  • Аплодисменти,Вероника!Прекрасен стих!
  • Браво!
    Поклон!
    с обич, Вероника.
  • Поклон!
Propuestas
: ??:??