20 февр. 2008 г., 22:05

Земен ангел (в памет на Тоше Проески)

923 0 5
В памет на Тоше Проески



Ти, като ангел, слязъл от небето,
на хората добри се криеше в сърцето.
И с твоята душа лъчиста,
щедра и добра, по детски чиста,
готов с надежда, топлина бе всеки да дариш,
сълзите на страдащия с любов да пресушиш.

Съдба жестока бе ти отредена,
да се превърнеш в наша болка споделена.
Смъртта стремглавия ти полет скърши,
тъй рано земният ти път завърши.
И с полско цвете във ръка
при нас ще идваш вече всяка нощ в съня.

Над Балканите, виж, как сега притъмня,
но в онзи час ярка звезда в небето изгря.
Ангелският глас там горе ще пее навеки,
в молитва останаха ръцете ни слети.
И всеки път, когато към небето две ръце протягам,
аз в теб и в Бога ще се уповавам.

Пак пролетно слънце ще изгрее,
ветрец ще вее, в череша славей ще запее.
Ще се изреждат месеци, години.
Горещите лета ще сменят мрачни зими.
Дълбоко в нас образа светъл ще пазим,
делата твои никога няма да забравим.     


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Вероника
    Имаш поща !
  • Браво, наистина браво. Истински и искренни думи, посветени на човек, който заслужаваше най - нежните думи, думите за любов. Лично аз за много неща съм искала да приличам на него, да имам неговата неизменна усмивка, добротата, която излъчваше и обичта, която раздаваше. В стиха си си описала много добре това, което беше той. И това, което остава след него.
  • Аплодисменти,Вероника!Прекрасен стих!
  • Браво!
    Поклон!
    с обич, Вероника.
  • Поклон!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...