16 mar 2010, 11:51

Земетресението в Хаити

  Poesía » Otra
464 0 0

 

                       Земетресението в Хаити  

 

 

 

 

                   Децата в Хаити пият несгода,

                   с тях, полудяла, съдбата играй,

                   сълзата печална душата терзай,

                   плачат ветровете, без капка вода.

 

                   И грохот, и мъка – жал копай,

                   снагата трепери, съдбовно гори,

                   душици мили без дъх са – край,

                   дух свободен, затрупан мори.

 

                   Хиляди бездомни, като изгнаници

                   сред властващ, стаен, тъжен миг,

                   горят като в съзвездия сред жици,

                   машини, развалини копаят сред вик.

 

                   Светът с молитва се въздига, шуми

                   и песни струят от екрани, сияй

                   концерти разкошни, а там... дими

                   там несправедливост има май.

 

                   Нещастни, сред пустош бедна,

                   самотни, с кървави рани седят

                   сред мъка луда, те са без храна

                   братчета, сестричета по неволя се делят.

 

                   Дано миговете се не връщат сред тях,

                   светът милостив, лекарите чисти

                   да се притекат на помощ без страх,

                   та остров Хаити отново да се разлисти.

 

                   И изгрев да отключи Вечността,

                   Всемирът болката да укроти с очи,

                   с трепет и надежда озарен света

                   да заечи, в тоз час да не мълчи.

 

 

  1. 12.01.2010 г.                                                                 Милка Минкова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милка Минкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...