Mar 16, 2010, 11:51 AM

Земетресението в Хаити

  Poetry » Other
466 0 0

 

                       Земетресението в Хаити  

 

 

 

 

                   Децата в Хаити пият несгода,

                   с тях, полудяла, съдбата играй,

                   сълзата печална душата терзай,

                   плачат ветровете, без капка вода.

 

                   И грохот, и мъка – жал копай,

                   снагата трепери, съдбовно гори,

                   душици мили без дъх са – край,

                   дух свободен, затрупан мори.

 

                   Хиляди бездомни, като изгнаници

                   сред властващ, стаен, тъжен миг,

                   горят като в съзвездия сред жици,

                   машини, развалини копаят сред вик.

 

                   Светът с молитва се въздига, шуми

                   и песни струят от екрани, сияй

                   концерти разкошни, а там... дими

                   там несправедливост има май.

 

                   Нещастни, сред пустош бедна,

                   самотни, с кървави рани седят

                   сред мъка луда, те са без храна

                   братчета, сестричета по неволя се делят.

 

                   Дано миговете се не връщат сред тях,

                   светът милостив, лекарите чисти

                   да се притекат на помощ без страх,

                   та остров Хаити отново да се разлисти.

 

                   И изгрев да отключи Вечността,

                   Всемирът болката да укроти с очи,

                   с трепет и надежда озарен света

                   да заечи, в тоз час да не мълчи.

 

 

  1. 12.01.2010 г.                                                                 Милка Минкова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милка Минкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...