Земетресението в Хаити  

                   Децата в Хаити пият несгода,

                   с тях, полудяла, съдбата играй,

                   сълзата печална душата терзай,

                   плачат ветровете, без капка вода.

                   И грохот, и мъка – жал копай,

                   снагата трепери, съдбовно гори,

                   душици мили без дъх са – край,

                   дух свободен, затрупан мори.

                   Хиляди бездомни, като изгнаници

                   сред властващ, стаен, тъжен миг,

                   горят като в съзвездия сред жици,

                   машини, развалини копаят сред вик.

                   Светът с молитва се въздига, шуми

                   и песни струят от екрани, сияй

                   концерти разкошни, а там... дими

                   там несправедливост има май.

                   Нещастни, сред пустош бедна,

                   самотни, с кървави рани седят

                   сред мъка луда, те са без храна

                   братчета, сестричета по неволя се делят.

                   Дано миговете се не връщат сред тях,

                   светът милостив, лекарите чисти

                   да се притекат на помощ без страх,

                   та остров Хаити отново да се разлисти.

                   И изгрев да отключи Вечността,

                   Всемирът болката да укроти с очи,

                   с трепет и надежда озарен света

                   да заечи, в тоз час да не мълчи.

1. 12.01.2010 г.                                                                 Милка Минкова