16 мар. 2010 г., 11:51

Земетресението в Хаити

465 0 0

 

                       Земетресението в Хаити  

 

 

 

 

                   Децата в Хаити пият несгода,

                   с тях, полудяла, съдбата играй,

                   сълзата печална душата терзай,

                   плачат ветровете, без капка вода.

 

                   И грохот, и мъка – жал копай,

                   снагата трепери, съдбовно гори,

                   душици мили без дъх са – край,

                   дух свободен, затрупан мори.

 

                   Хиляди бездомни, като изгнаници

                   сред властващ, стаен, тъжен миг,

                   горят като в съзвездия сред жици,

                   машини, развалини копаят сред вик.

 

                   Светът с молитва се въздига, шуми

                   и песни струят от екрани, сияй

                   концерти разкошни, а там... дими

                   там несправедливост има май.

 

                   Нещастни, сред пустош бедна,

                   самотни, с кървави рани седят

                   сред мъка луда, те са без храна

                   братчета, сестричета по неволя се делят.

 

                   Дано миговете се не връщат сред тях,

                   светът милостив, лекарите чисти

                   да се притекат на помощ без страх,

                   та остров Хаити отново да се разлисти.

 

                   И изгрев да отключи Вечността,

                   Всемирът болката да укроти с очи,

                   с трепет и надежда озарен света

                   да заечи, в тоз час да не мълчи.

 

 

  1. 12.01.2010 г.                                                                 Милка Минкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милка Минкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...