23 jun 2014, 22:42

Земетръс

680 0 0

 

Камбани бият, клетви се кълнат,

земя тресе се, зажадняла тя за кръв,

тогава съдби човешки колко спират,

за да стигне някой спасението пръв.

 

Виждаме в този миг нещата,

за които спали сме до този земетръс

и сепнали сме се от белята,

сещаме се живота как е къс.

 

Град след град, време и устои

изчезват, сякаш затаили дъх

и отиват във вечните покои,

в рая на божи връх.

 

И от там изпращат ни покани,

да не идваме при тях толкоз бърз,

а да вземем поука от тези рани,

за да има живот след всеки земетръс.

 

24.VIII.1999 г.

Любимец

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Костадин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...