Камбани бият, клетви се кълнат,
земя тресе се, зажадняла тя за кръв,
тогава съдби човешки колко спират,
за да стигне някой спасението пръв.
Виждаме в този миг нещата,
за които спали сме до този земетръс
и сепнали сме се от белята,
сещаме се живота как е къс.
Град след град, време и устои
изчезват, сякаш затаили дъх
и отиват във вечните покои,
в рая на божи връх. ...