Земетръс
Камбани бият, клетви се кълнат,
земя тресе се, зажадняла тя за кръв,
тогава съдби човешки колко спират,
за да стигне някой спасението пръв.
Виждаме в този миг нещата,
за които спали сме до този земетръс
и сепнали сме се от белята,
сещаме се живота как е къс.
Град след град, време и устои
изчезват, сякаш затаили дъх
и отиват във вечните покои,
в рая на божи връх.
И от там изпращат ни покани,
да не идваме при тях толкоз бърз,
а да вземем поука от тези рани,
за да има живот след всеки земетръс.
24.VIII.1999 г.
Любимец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Костадин Василев Всички права запазени