Земно
Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!
Но тегли ме земята - най-святата ми майка,
макар светът, заслушан в небесните си трели,
не чува тишината на нощите потайни,
които са до лудост вълчиците обзели.
Ще вия срещу всичко, което ме възнася
по-горе от пръстта ѝ, безпочвено родила
най-чистата ми същност, без ангелска украса,
но бранеща със нокти човешката си сила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
