JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju (Миглена Миткова)
67 567
Oct 30, 2018, 8:52 AM

Земно

  Poetry » Other
953 6 10

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!

 

Но тегли ме земята - най-святата ми майка,
макар светът, заслушан в небесните си трели,
не чува тишината на нощите потайни, 
които са до лудост вълчиците обзели.

 

Ще вия срещу всичко, което ме възнася
по-горе от пръстта ѝ, безпочвено родила
най-чистата ми същност, без ангелска украса,
но бранеща със нокти човешката си сила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0