Да бъдеш воин в живота е трудно,
минаваш през бури, окопи, войни
и падаш, и ставаш, и тръгваш отново
по светлия път на божествени дни.
Изтупваш праха от обиди и злоба,
вървиш и вървиш, и не гледаш назад,
сърцето изгрява, душата ликува
във слънце, огряващо целия свят.
Вървиш и протягаш ръцете към всеки,
даряваш усмивка, надежда, любов
и падаш, и ставаш усмихнат отново,
и светиш, и грееш със чиста любов.
© Неземна Todos los derechos reservados
и още такава въздействаща поезия!