Да бъдеш воин в живота е трудно,
минаваш през бури, окопи, войни
и падаш, и ставаш, и тръгваш отново
по светлия път на божествени дни.
Изтупваш праха от обиди и злоба,
вървиш и вървиш, и не гледаш назад,
сърцето изгрява, душата ликува
във слънце, огряващо целия свят.
Вървиш и протягаш ръцете към всеки,
даряваш усмивка, надежда, любов
и падаш, и ставаш усмихнат отново,
и светиш, и грееш със чиста любов.
© Неземна All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
