Да бъдеш воин в живота е трудно,
минаваш през бури, окопи, войни
и падаш, и ставаш, и тръгваш отново
по светлия път на божествени дни.
Изтупваш праха от обиди и злоба,
вървиш и вървиш, и не гледаш назад,
сърцето изгрява, душата ликува
във слънце, огряващо целия свят.
Вървиш и протягаш ръцете към всеки,
даряваш усмивка, надежда, любов
и падаш, и ставаш усмихнат отново,
и светиш, и грееш със чиста любов.
© Неземна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
