25.01.2013 г., 20:23

Земно-небесен воин

611 0 2

Да бъдеш воин в живота е трудно,

минаваш през бури, окопи, войни

и падаш, и ставаш, и тръгваш отново

по светлия път на божествени дни.

 

Изтупваш праха от обиди и злоба,

вървиш и вървиш, и не гледаш назад,

сърцето изгрява, душата ликува 

във слънце, огряващо целия свят.

 

Вървиш и протягаш ръцете към всеки,

даряваш усмивка, надежда, любов

и падаш, и ставаш усмихнат отново,

и светиш, и грееш със чиста любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветелина,пожелавам ти много щастие,
    и още такава въздействаща поезия!
  • Светро и оптимистично! Хареса ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...