ЗЕМЯ
Буците й черни омекнаха -
зарида набраздена Земята,
че в болка я жилят отекнали
викове смели за Свободата!
Как да глътне в усойна утроба,
на майки скърбящи - чедата...
и след дните заровени в гроба,
класа си да вае... от злато?
Сама да поеме теглото
на минало, в кръстове тежки
и пак да налее зърното,
с надежда за хляба човешки!
До гръбнак на извита могила,
как да пълни със сладост лозите
в спомени... дето е пила
сухи сълзи на бащите?
А виното все ще стаява
на Мъка - горчивата жилка...
Земьо Родна... Земьо, прощавай,
че в браздите наляхме горчилка!
30.09.07.
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados
Поздравления.