1 oct 2007, 14:06

ЗЕМЯ 

  Poesía
709 0 20
 

                       ЗЕМЯ



Буците й черни омекнаха -

зарида набраздена Земята,

че в болка я жилят отекнали

викове смели за Свободата!



Как да глътне в усойна утроба,

на майки скърбящи - чедата...

и след дните заровени в гроба,

класа си да вае... от злато?

Сама да поеме теглото

на минало, в кръстове тежки

и пак да налее зърното,

с надежда за хляба човешки!



До гръбнак на извита могила,

как да пълни със сладост лозите

в спомени... дето е пила

сухи сълзи на бащите?



А виното все ще стаява

на Мъка - горчивата жилка...


Земьо Родна... Земьо, прощавай,

че в браздите наляхме горчилка!



30.09.07.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това са много хубави и силни стихове.
    Поздравления.
  • Не родната-ЦЯЛАТА!Тя е простила отдавна,защото е майка!Как ме боли за тази Земя ако знаете!Предателски чеда сме ние!А тя ще ни кърми до последния си дъх!
  • Стихия е стихът ти, Ивайло!
  • Да знаеш ти колко ме зарадва...
  • Радвам се, че прочетох стиха ти.
    Накара ме да потръпна, да се усмихна, да се замисля...
    Благодаря ти! Излишно е да казвам друго, нали? Просто е истинско!
  • Всестранно развит талант !Всичко ,което правиш е уникално !
  • До гръбнак на извита могила,

    как да пълни със сладост лозите

    в спомени... дето е пила

    сухи сълзи на бащите?


    А виното все ще стаява

    на Мъка - горчивата жилка...

    Земьо Родна... Земьо, прощавай,

    че в браздите наляхме горчилка!
    .............

    благодаря ти
    за този стих*
  • Благодаря...
  • И те тъпкаха чуждите орди,
    и с вериги ти бе прикована,
    но запази искриците горди
    и звъна на черковна камбана!

    Непреклонна земя, къс от мен...
    шепа пръст в моя стиснат юмрук,
    до последния дъх и до сетния ден
    ще пулсираш в гърдите ми, тук!

    Поздрави, Иво! Силни чувства си обрисувал в стиха си!!!
  • Страхотен!!!
    Поздрави!!!
  • !!!
    Разби ме, Иво!
    Обичам силните стихове, но този е...
    Поздравления!
  • "Говорейки във тебе свободата
    и жаждата за светъл ден,
    ти тръгваш със сърце, живеещо в борбата
    и диша в тебе тя, земята - пътуваш в неин плен."
  • Отдавна хората не пишат за земята,благодаря ти, че възроди темата.За мен беше удоволствие да го прочета!Поздрав!!!
  • Радвам се, че прочетохте някои мои мисли! Поздрав на всички!
  • "Земя, като една човешка длан, но повече не си ни нужна..."
    Но стихове да пишем за нашата земя хубава и изстрадала
    винаги ще ни са нужни!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ за силната творба!!!
  • Напоследък рядка влизаш, но винаги го правиш забележително!!!
    Поздравления, Иво!!!
  • Невероятно силно и затрогващо...благодаря! Поклон пред изстрадалата ни майка Земя, поклон и пред твойто чувство, Ивайло!
  • ...!
    Браво, Иво!
  • Прекрасно! С обич
    за сълзите на бащите.
  • Тъжно!!!
Propuestas
: ??:??