ЗЕМЯ

Поэзия

872 0 20

ЗЕМЯ

Буците й черни омекнаха -

зарида набраздена Земята,

че в болка я жилят отекнали

викове смели за Свободата!

Как да глътне в усойна утроба,

на майки скърбящи - чедата...

и след дните заровени в гроба,

класа си да вае... от злато?

Сама да поеме теглото

на минало, в кръстове тежки

и пак да налее зърното,

с надежда за хляба човешки!

До гръбнак на извита могила,

как да пълни със сладост лозите

в спомени... дето е пила

сухи сълзи на бащите?

А виното все ще стаява

на Мъка - горчивата жилка...

Земьо Родна... Земьо, прощавай,

че в браздите наляхме горчилка!

30.09.07.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

red_rosse (Цвети Пеева)

Това са много хубави и силни стихове.
Поздравления.

2007-10-16T17:45:29+03:00
Apaika (Арлина)

Не родната-ЦЯЛАТА!Тя е простила отдавна,защото е майка!Как ме боли за тази Земя ако знаете!Предателски чеда сме ние!А тя ще ни кърми до последния си дъх!

2007-10-12T00:10:24+03:00
vesival (Весела)

Стихия е стихът ти, Ивайло!

2007-10-12T00:03:45+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Да знаеш ти колко ме зарадва...

2007-10-11T09:14:44+03:00
Silence (Яна)

Радвам се, че прочетох стиха ти.
Накара ме да потръпна, да се усмихна, да се замисля...
Благодаря ти! Излишно е да казвам друго, нали? Просто е истинско!

2007-10-10T23:21:30+03:00