Oct 1, 2007, 2:06 PM

ЗЕМЯ

  Poetry
869 0 20
 

                       ЗЕМЯ



Буците й черни омекнаха -

зарида набраздена Земята,

че в болка я жилят отекнали

викове смели за Свободата!



Как да глътне в усойна утроба,

на майки скърбящи - чедата...

и след дните заровени в гроба,

класа си да вае... от злато?

Сама да поеме теглото

на минало, в кръстове тежки

и пак да налее зърното,

с надежда за хляба човешки!



До гръбнак на извита могила,

как да пълни със сладост лозите

в спомени... дето е пила

сухи сълзи на бащите?



А виното все ще стаява

на Мъка - горчивата жилка...


Земьо Родна... Земьо, прощавай,

че в браздите наляхме горчилка!



30.09.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това са много хубави и силни стихове.
    Поздравления.
  • Не родната-ЦЯЛАТА!Тя е простила отдавна,защото е майка!Как ме боли за тази Земя ако знаете!Предателски чеда сме ние!А тя ще ни кърми до последния си дъх!
  • Стихия е стихът ти, Ивайло!
  • Да знаеш ти колко ме зарадва...
  • Радвам се, че прочетох стиха ти.
    Накара ме да потръпна, да се усмихна, да се замисля...
    Благодаря ти! Излишно е да казвам друго, нали? Просто е истинско!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...