3 abr 2009, 9:33  

Предпролет

1K 0 22

Земя,натежала от обич,

зачевай в недрата си плод.

Посрещай пак новата пролет -

под бисерно чист небосвод.

 

И нека запеят стрехите

над всяка човешка тъга,

и нека изгрее в душите

небесната цветна дъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красиво изящно...като дъга в синевата...
    прегръщам те, с обич.
  • Пролетта е докоснала с вълшебството си душата ти. Слънчев поздрав, Елица!
  • Но във душите есента прибрана е.
    /човешкото сърце тъгата носи/
    Добре че идват пролети...И ние
    се втурваме към радостта си.
    Боси...!
  • Сега ще видя дали всичко съм прочела, Сашо.
    Радвам се, че реактира стиха си.
    Поздрави!
  • Съгласен съм с твоята редакция, но заслугата за моето вдъхновение е изцяло твоя.
    Не зная прочете ли моите поздрави, макар и закъснели в предишните ти стихотворения.
    Пролет е, птиците пеят
    радостно свиват гнезда
    и като приказка бяла
    дърветата вече цъфтят.
    Пак са наболи тревите,
    цветята надигат глава,
    слънцето щом ги погали
    разтварят цветни крила.
    Влюбени двойки се смеят,
    отпиват любовна наслада,
    а в душите изгрява
    прелестна, цветна дъга.
    Презокеански поздрави, прегръдки и усмивки!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...