Apr 3, 2009, 9:33 AM  

Предпролет

1K 0 22

Земя,натежала от обич,

зачевай в недрата си плод.

Посрещай пак новата пролет -

под бисерно чист небосвод.

 

И нека запеят стрехите

над всяка човешка тъга,

и нека изгрее в душите

небесната цветна дъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • красиво изящно...като дъга в синевата...
    прегръщам те, с обич.
  • Пролетта е докоснала с вълшебството си душата ти. Слънчев поздрав, Елица!
  • Но във душите есента прибрана е.
    /човешкото сърце тъгата носи/
    Добре че идват пролети...И ние
    се втурваме към радостта си.
    Боси...!
  • Сега ще видя дали всичко съм прочела, Сашо.
    Радвам се, че реактира стиха си.
    Поздрави!
  • Съгласен съм с твоята редакция, но заслугата за моето вдъхновение е изцяло твоя.
    Не зная прочете ли моите поздрави, макар и закъснели в предишните ти стихотворения.
    Пролет е, птиците пеят
    радостно свиват гнезда
    и като приказка бяла
    дърветата вече цъфтят.
    Пак са наболи тревите,
    цветята надигат глава,
    слънцето щом ги погали
    разтварят цветни крила.
    Влюбени двойки се смеят,
    отпиват любовна наслада,
    а в душите изгрява
    прелестна, цветна дъга.
    Презокеански поздрави, прегръдки и усмивки!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...