voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
3.04.2009 г., 9:33  

Предпролет

1K 0 22

Земя,натежала от обич,

зачевай в недрата си плод.

Посрещай пак новата пролет -

под бисерно чист небосвод.

 

И нека запеят стрехите

над всяка човешка тъга,

и нека изгрее в душите

небесната цветна дъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    красиво изящно...като дъга в синевата...
    прегръщам те, с обич.
  • edelvais (Анна Попова)
    edelvais (Анна Попова)
    Пролетта е докоснала с вълшебството си душата ти. Слънчев поздрав, Елица!
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Но във душите есента прибрана е.
    /човешкото сърце тъгата носи/
    Добре че идват пролети...И ние
    се втурваме към радостта си.
    Боси...!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Сега ще видя дали всичко съм прочела, Сашо.
    Радвам се, че реактира стиха си.
    Поздрави!
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Съгласен съм с твоята редакция, но заслугата за моето вдъхновение е изцяло твоя.
    Не зная прочете ли моите поздрави, макар и закъснели в предишните ти стихотворения.
    Пролет е, птиците пеят
    радостно свиват гнезда
    и като приказка бяла
    дърветата вече цъфтят.
    Пак са наболи тревите,
    цветята надигат глава,
    слънцето щом ги погали
    разтварят цветни крила.
    Влюбени двойки се смеят,
    отпиват любовна наслада,
    а в душите изгрява
    прелестна, цветна дъга.
    Презокеански поздрави, прегръдки и усмивки!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0