M1234567891 (Миночка Митева)
416 12682
26 mar 2021, 10:52

Земя и небе 

  Poesía » Otra
901 2 11

Земя и небе - две измерения,

в безкрайността на този свят,

създадени от Бога, без съмнение,

безгранично щедър и богат.

 

Красива е земята и богата,

тук призвани сме, да сме добри,

да усетим, как боли сълзата

и колко струват земните ни дни.

 

Земята е примамливо прекрасна,

с острови, заливи и плаж

и всеки иска от нея, да се възползва

истински, а не като в мираж.

 

Земята ни блазни със суетата земна,

а небето ни изпраща светлина,

на човека двусъставен му е потребно,

безгрешно небе и грешна земя.

 

На небето духът ни пребивава,

в най - чистите храмове вселенски

и там душата ни се обладава,

от благословени химни и песни.

 

Разкъсвани сме между плът и дух,

разкъсвани, между смирение и грях.

Но когато си тръгнем - прах от тук,

да носим отговор добър, а не страх!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жива и здрава и много щастлива, Ангелина!
  • Хубаво стихотворение, Миночка! Поздрав!
  • Благодаря ти, Таня! Радвам се, че се отби, прекрасен ден от мен!
  • Браво! Хубав стих!
  • Роси, благодаря ти, всичко се върти около това!
  • Страхотен стих! Земя - Небе , Плът - Дух! Интересно представяне! Поздравления!
  • Благодаря, за любими и за коментара, Младен, истински ти желая, лек и прекрасен ден!
  • Много интересни и бих добавил - правилни разсъждения за небето, земята и човека. Или казано другояче, представяш ни поетична реализация, Миночка, на отношенията в триъгълника с върхове: небе, земя, човек. Да се порадваме на грешния си живот тук и сега, защото никой не се е върнал от отвъдното. От небето струи светлина, която жадуваме, но кой знае какво има зад нея...!

    Поздравление за оригиналния стих!
  • Радвам се, Калин, прекрасно е ! Благодаря ти! Благодаря и теб мила Бисерка!,Желая ви приветлив и спокоен ден!
  • Браво!
  • Чудесно, Миночка! Поздравления! Любимото ми стихотворение е със същото заглавие и на същата тема:

    Земя и Небе

    Върху земя човек роден е.

    Но той на нея е роден

    небе да вижда и да стене,

    загуби ли го някой ден,

    да чува в нежностите къси,

    в делата, в болката дошла,

    не ударите на кръвта си,

    а ударите на крила.



    Върху земя човек роден е.



    Но той на нея се роди

    над себе си, непокорени,

    да дири винаги звезди,

    да ги достига и когато

    до тях е стигнал, да скърби,

    пак взрян в небето непознато

    и смъртоносно може би.



    Върху земя човек роден е.



    Но той роден на нея бе

    дори в пръстта, и на колене,

    да има пак едно небе,

    небе да има и тогава,

    когато няма и очи,

    сам в себе си да го създава,

    когато то се заличи.

    Веселин Ханчев
Propuestas
: ??:??