Земя и небе
Земя и небе - две измерения,
в безкрайността на този свят,
създадени от Бога, без съмнение,
безгранично щедър и богат.
Красива е земята и богата,
тук призвани сме, да сме добри,
да усетим, как боли сълзата
и колко струват земните ни дни.
Земята е примамливо прекрасна,
с острови, заливи и плаж
и всеки иска от нея, да се възползва
истински, а не като в мираж.
Земята ни блазни със суетата земна,
а небето ни изпраща светлина,
на човека двусъставен му е потребно,
безгрешно небе и грешна земя.
На небето духът ни пребивава,
в най - чистите храмове вселенски
и там душата ни се обладава,
от благословени химни и песни.
Разкъсвани сме между плът и дух,
разкъсвани, между смирение и грях.
Но когато си тръгнем - прах от тук,
да носим отговор добър, а не страх!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Жива и здрава и много щастлива, Ангелина!
-
Хубаво стихотворение, Миночка! Поздрав!
-
Благодаря ти, Таня! Радвам се, че се отби, прекрасен ден от мен!
-
Браво! Хубав стих!
-
Роси, благодаря ти, всичко се върти около това!
-
Страхотен стих! Земя - Небе , Плът - Дух! Интересно представяне! Поздравления!
-
Благодаря, за любими и за коментара, Младен, истински ти желая, лек и прекрасен ден!
-
Много интересни и бих добавил - правилни разсъждения за небето, земята и човека. Или казано другояче, представяш ни поетична реализация, Миночка, на отношенията в триъгълника с върхове: небе, земя, човек. Да се порадваме на грешния си живот тук и сега, защото никой не се е върнал от отвъдното. От небето струи светлина, която жадуваме, но кой знае какво има зад нея...!
Поздравление за оригиналния стих! -
Радвам се, Калин, прекрасно е ! Благодаря ти! Благодаря и теб мила Бисерка!,Желая ви приветлив и спокоен ден!
-
Браво!
-
Чудесно, Миночка! Поздравления!
Любимото ми стихотворение е със същото заглавие и на същата тема:
Земя и Небе
Върху земя човек роден е.
Но той на нея е роден
небе да вижда и да стене,
загуби ли го някой ден,
да чува в нежностите къси,
в делата, в болката дошла,
не ударите на кръвта си,
а ударите на крила.
Върху земя човек роден е.
Но той на нея се роди
над себе си, непокорени,
да дири винаги звезди,
да ги достига и когато
до тях е стигнал, да скърби,
пак взрян в небето непознато
и смъртоносно може би.
Върху земя човек роден е.
Но той роден на нея бе
дори в пръстта, и на колене,
да има пак едно небе,
небе да има и тогава,
когато няма и очи,
сам в себе си да го създава,
когато то се заличи.
Веселин Ханчев
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
