11 may 2007, 21:31

земя на сенките

  Poesía
2.6K 0 4
земя на сенките

Нощта е пълна със бродещи сенки -
сенки, откъснати от моето сърце,
на спомени стари и тежки,
връщащи ме към едно момче.

Нощта е пълна с ангели черни,
преследващи ме във страната на съня,
обграждащи ме с мъки безпределни,
които не бих могла да покоря.

Нощта е пълна със бездомни сенки,
а аз сама без сянка бродя -
дъщеря на страх и самота,
в мрака никого със себе си не водя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...