11.05.2007 г., 21:31

земя на сенките

2.6K 0 4
земя на сенките

Нощта е пълна със бродещи сенки -
сенки, откъснати от моето сърце,
на спомени стари и тежки,
връщащи ме към едно момче.

Нощта е пълна с ангели черни,
преследващи ме във страната на съня,
обграждащи ме с мъки безпределни,
които не бих могла да покоря.

Нощта е пълна със бездомни сенки,
а аз сама без сянка бродя -
дъщеря на страх и самота,
в мрака никого със себе си не водя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...