11.05.2007 г., 21:31

земя на сенките

2.5K 0 4
земя на сенките

Нощта е пълна със бродещи сенки -
сенки, откъснати от моето сърце,
на спомени стари и тежки,
връщащи ме към едно момче.

Нощта е пълна с ангели черни,
преследващи ме във страната на съня,
обграждащи ме с мъки безпределни,
които не бих могла да покоря.

Нощта е пълна със бездомни сенки,
а аз сама без сянка бродя -
дъщеря на страх и самота,
в мрака никого със себе си не водя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...