11.05.2007 г., 21:31 ч.

земя на сенките 

  Поезия
5.0 / 5
2327 0 4
земя на сенките
Нощта е пълна със бродещи сенки -
сенки, откъснати от моето сърце,
на спомени стари и тежки,
връщащи ме към едно момче.
Нощта е пълна с ангели черни,
преследващи ме във страната на съня,
обграждащи ме с мъки безпределни,
които не бих могла да покоря.
Нощта е пълна със бездомни сенки,
а аз сама без сянка бродя -
дъщеря на страх и самота, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
  • В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »