May 11, 2007, 9:31 PM

земя на сенките

  Poetry
2.6K 0 4
земя на сенките

Нощта е пълна със бродещи сенки -
сенки, откъснати от моето сърце,
на спомени стари и тежки,
връщащи ме към едно момче.

Нощта е пълна с ангели черни,
преследващи ме във страната на съня,
обграждащи ме с мъки безпределни,
които не бих могла да покоря.

Нощта е пълна със бездомни сенки,
а аз сама без сянка бродя -
дъщеря на страх и самота,
в мрака никого със себе си не водя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...