6 dic 2005, 15:51

Земя.Въздух.Огън.Вода

  Poesía
1.6K 0 3

 

Земя

хранилище

на семе

влече

тежи

пръст

в пръстта

и никой

даже

и прашинка

не е отнесъл там

във вечността.

Въздух

първата глътка

боли

после

издига

нещо крещи

кой казва

че хората

нямат крила

страстно

дихание

е вечността.

Огън

дивна топлина

гръм

страст

светлина

всяка клада

жигосва

сълзи

спомен

оставя

вечно гори.

Вода

излизаме от нея

капка

злато

грам

безмерна

страшна

и пречистваща

кръщелница

на вечен

храм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...