Земя.Въздух.Огън.Вода
Земя
хранилище
на семе
влече
тежи
пръст
в пръстта
и никой
даже
и прашинка
не е отнесъл там
във вечността.
Въздух
първата глътка
боли
после
издига
нещо крещи
кой казва
че хората
нямат крила
страстно
дихание
е вечността.
Огън
дивна топлина
гръм
страст
светлина
всяка клада
жигосва
сълзи
спомен
оставя
вечно гори.
Вода
излизаме от нея
капка
злато
грам
безмерна
страшна
и пречистваща
кръщелница
на вечен
храм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргаритка Харизанова Все права защищены
