Земя
хранилище
на семе
влече
тежи
пръст
в пръстта
и никой
даже
и прашинка
не е отнесъл там
във вечността.
Въздух
първата глътка
боли
после
издига
нещо крещи
кой казва
че хората
нямат крила
страстно
дихание
е вечността.
Огън
дивна топлина
гръм
страст
светлина
всяка клада
жигосва
сълзи
спомен
оставя
вечно гори.
Вода
излизаме от нея
капка
злато
грам
безмерна
страшна
и пречистваща
кръщелница
на вечен
храм.
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
