Земята стене
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка,
от дива жажда за имот,
забравиха да бъдат близки,
отрекоха любов, народ...
Как братя и сестри рождени
едничка майка да делят?
Нали покълва всяко семе,
посято в топлата и гръд.
Нали от Бог са подарени
и тя, и всичките блага...
А всеки се стреми да вземе
и да забрави след това.
Безумци, лудостта ви жалка
земята може ли да спре?
На гости сме в света, за малко,
а тя е вечна. Ние - не.
Отиваме си, тя остава
да среща нашите деца...
За болката си ни прощава
и пак прегръща ни. В смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.