Oct 28, 2008, 11:10 AM

Земята стене

  Poetry
767 0 10
Земята стене от раздори,
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка,
от дива жажда за имот,
забравиха да бъдат близки,
отрекоха любов, народ...
Как братя и сестри рождени
едничка майка да делят?
Нали покълва всяко семе,
посято в топлата и гръд.
Нали от Бог са подарени
и тя, и всичките блага...
А всеки се стреми да вземе
и да забрави след това.
Безумци, лудостта ви жалка
земята може ли да спре?
На гости сме в света, за малко,
а тя е вечна. Ние - не.
Отиваме си, тя остава
да среща нашите деца...
За болката си ни прощава
и пак прегръща ни. В смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...