28 окт. 2008 г., 11:10

Земята стене

771 0 10
Земята стене от раздори,
земята дави се в скръбта.
Без думи, тихо тя говори
на свойте спорещи деца.
Увлечени от алчност низка,
от дива жажда за имот,
забравиха да бъдат близки,
отрекоха любов, народ...
Как братя и сестри рождени
едничка майка да делят?
Нали покълва всяко семе,
посято в топлата и гръд.
Нали от Бог са подарени
и тя, и всичките блага...
А всеки се стреми да вземе
и да забрави след това.
Безумци, лудостта ви жалка
земята може ли да спре?
На гости сме в света, за малко,
а тя е вечна. Ние - не.
Отиваме си, тя остава
да среща нашите деца...
За болката си ни прощава
и пак прегръща ни. В смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...