14 nov 2025, 10:47

Живот в блатото

  Poesía » Civil
151 1 1

Гневът ни лае, като куче-

веригата докрай опъва.

Една пиявица ни смуче...

Страхът нозете пък ни спъва.

Очету - кратерчета сухи.

Сърцето в ритъма се дави.

И даже мислите са кухи,

а утрото не ни се нрави.

И няма светъл ден отдавна.

А думите ни все са груби.

На смърт обречени се бавна

и всяка истина се губи.

Гневът ни лае, като куче

и нервите докрай опъва.

Кръвта пиявица ни смуче...

Животът в блатото потъва!

 

Никола АПОСТОЛОВ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...