Живот в блатото
Гневът ни лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ни смуче...
Страхът нозете пък ни спъва.
Очету - кратерчета сухи.
Сърцето в ритъма се дави.
И даже мислите са кухи,
а утрото не ни се нрави.
И няма светъл ден отдавна.
А думите ни все са груби.
На смърт обречени се бавна
и всяка истина се губи.
Гневът ни лае, като куче
и нервите докрай опъва.
Кръвта пиявица ни смуче...
Животът в блатото потъва!
Никола АПОСТОЛОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
