Гневът ни лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ни смуче...
Страхът нозете пък ни спъва.
Очету - кратерчета сухи.
Сърцето в ритъма се дави.
И даже мислите са кухи,
а утрото не ни се нрави.
И няма светъл ден отдавна.
А думите ни все са груби.
На смърт обречени се бавна
и всяка истина се губи.
Гневът ни лае, като куче
и нервите докрай опъва.
Кръвта пиявица ни смуче...
Животът в блатото потъва!
Никола АПОСТОЛОВ
© Никола Апостолов All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
