15 ago 2010, 21:39

Зидай, зидарю... 

  Poesía » Otra
720 0 10

Зидай, зидарю,

иззидай стените ми.

Измажи ги отвътре навън.

Там вгради нежността,

в ъгъла, до камината.

И душата ми зидай насън.

                                                      

Зидай, зидарю,

тухлите на комините.

Зазидай в тях коледния звън.

И детския плач от безсилие

пред нощта, и тъмнината вън.

 

Зидай, зидарю!

Вратите остави отворени,

че тъгата на гости дойде.

И да тръгне време е, моля се

с безсилния плач на дете.

 

Зидай, зидарю!

Зазидай очите, прозорците,

че сърцето ми плаче за слънцето,

че съм малка и крехка, рана оголена,

като слама, леко в края пречупена.

 

Зидай, зидарю!

Изгради от мен империя

със високи прозрачни стени.

И зазидай вътре копнежите

зад прозорците и плачещите ми очи.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??