Зидай, зидарю...
Зидай, зидарю,
иззидай стените ми.
Измажи ги отвътре навън.
Там вгради нежността,
в ъгъла, до камината.
И душата ми зидай насън.
Зидай, зидарю,
тухлите на комините.
Зазидай в тях коледния звън.
И детския плач от безсилие
пред нощта, и тъмнината вън.
Зидай, зидарю!
Вратите остави отворени,
че тъгата на гости дойде.
И да тръгне време е, моля се
с безсилния плач на дете.
Зидай, зидарю!
Зазидай очите, прозорците,
че сърцето ми плаче за слънцето,
че съм малка и крехка, рана оголена,
като слама, леко в края пречупена.
Зидай, зидарю!
Изгради от мен империя
със високи прозрачни стени.
И зазидай вътре копнежите
зад прозорците и плачещите ми очи.
© Николина Милева All rights reserved.
Поздрав, Ники, пак на ниво!
