28 mar 2012, 15:26

Зима 

  Poesía » Del paisaje
511 0 0

 Студена декемврийска нощ, 

 тишина, прекъсвана само от някой закъснял,

 който крещеше по улиците жално

 без свян.

 Студ обгръщаше страшно дървета и храсти

 без срам,

 на небето не светеха звезди,

 тъй както през топлите вечери беше.

 Сега и луната се криеше бавно -

 зима беше...

 И тази зима какво ни донесе?

 Още болки и рани 

 или ни крепеше?

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??