31 ene 2014, 11:06

Зима

  Poesía » Otra
832 0 0

                   ЗИМА

 

 

Как красивите снежинки

политат през нощта,

танцуват, като балеринки,

в красивата гора.

 

Снегът блести и нежно свети,

огряван от луната,

над него вият ветровете,

покривайки земята.

 

Бяла девствена картина,

приказна е тази нощ,

скреж по клоните застина,

вълчица вие нейде с мощ.

 

Нощта е призрачно красива,

прекрасно гладък този сняг,

една пътечка се извива

към езерото с леден бряг.

 

Спряла се е там сърничка,

търсейки водичка и храна,

изплашена, че е самичка,

без майчината си кърма.

 

Оглежда се с очи големи.

Къде ли може да се скрие?

Къде са храстите зелени?

Вълчицата ще я убие!

 

Побягна малката кошута,

но спъна се и падна,

снегът не може да избута,

във водата тя пропадна!

 

Вълчицата се спусна гладна,

за гушата я здраво гризна,

от страх еленчето припадна,

вълкът от щастие я близна.

 

Днес децата ще нахрани,

нейните малки зверчета,

няма за глада забрани,

гризят малките зъбчета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...