ЗИМА

Как красивите снежинки

политат през нощта,

танцуват, като балеринки,

в красивата гора.

Снегът блести и нежно свети,

огряван от луната,

над него вият ветровете,

покривайки земята.

Бяла девствена картина,

приказна е тази нощ,

скреж по клоните застина,

вълчица вие нейде с мощ.

Нощта е призрачно красива,

прекрасно гладък този сняг,

една пътечка се извива

към езерото с леден бряг.

Спряла се е там сърничка,

търсейки водичка и храна,

изплашена, че е самичка,

без майчината си кърма.

Оглежда се с очи големи.

Къде ли може да се скрие?

Къде са храстите зелени?

Вълчицата ще я убие!

Побягна малката кошута,

но спъна се и падна,

снегът не може да избута,

във водата тя пропадна!

Вълчицата се спусна гладна,

за гушата я здраво гризна,

от страх еленчето припадна,

вълкът от щастие я близна.

Днес децата ще нахрани,

нейните малки зверчета,

няма за глада забрани,

гризят малките зъбчета.