Jan 31, 2014, 11:06 AM

Зима 

  Poetry » Other
450 0 0

                   ЗИМА

 

 

Как красивите снежинки

политат през нощта,

танцуват, като балеринки,

в красивата гора.

 

Снегът блести и нежно свети,

огряван от луната,

над него вият ветровете,

покривайки земята.

 

Бяла девствена картина,

приказна е тази нощ,

скреж по клоните застина,

вълчица вие нейде с мощ.

 

Нощта е призрачно красива,

прекрасно гладък този сняг,

една пътечка се извива

към езерото с леден бряг.

 

Спряла се е там сърничка,

търсейки водичка и храна,

изплашена, че е самичка,

без майчината си кърма.

 

Оглежда се с очи големи.

Къде ли може да се скрие?

Къде са храстите зелени?

Вълчицата ще я убие!

 

Побягна малката кошута,

но спъна се и падна,

снегът не може да избута,

във водата тя пропадна!

 

Вълчицата се спусна гладна,

за гушата я здраво гризна,

от страх еленчето припадна,

вълкът от щастие я близна.

 

Днес децата ще нахрани,

нейните малки зверчета,

няма за глада забрани,

гризят малките зъбчета.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??