ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора.
Снегът блести и нежно свети,
огряван от луната,
над него вият ветровете,
покривайки земята.
Бяла девствена картина,
приказна е тази нощ,
скреж по клоните застина,
вълчица вие нейде с мощ.
Нощта е призрачно красива,
прекрасно гладък този сняг,
една пътечка се извива
към езерото с леден бряг.
Спряла се е там сърничка,
търсейки водичка и храна,
изплашена, че е самичка,
без майчината си кърма.
Оглежда се с очи големи.
Къде ли може да се скрие?
Къде са храстите зелени?
Вълчицата ще я убие!
Побягна малката кошута,
но спъна се и падна,
снегът не може да избута,
във водата тя пропадна!
Вълчицата се спусна гладна,
за гушата я здраво гризна,
от страх еленчето припадна,
вълкът от щастие я близна.
Днес децата ще нахрани,
нейните малки зверчета,
няма за глада забрани,
гризят малките зъбчета.
© Иванка Неделчева Все права защищены