Зима
ЗИМА
Как красивите снежинки
политат през нощта,
танцуват, като балеринки,
в красивата гора.
Снегът блести и нежно свети,
огряван от луната,
над него вият ветровете,
покривайки земята.
Бяла девствена картина,
приказна е тази нощ,
скреж по клоните застина,
вълчица вие нейде с мощ.
Нощта е призрачно красива,
прекрасно гладък този сняг,
една пътечка се извива
към езерото с леден бряг.
Спряла се е там сърничка,
търсейки водичка и храна,
изплашена, че е самичка,
без майчината си кърма.
Оглежда се с очи големи.
Къде ли може да се скрие?
Къде са храстите зелени?
Вълчицата ще я убие!
Побягна малката кошута,
но спъна се и падна,
снегът не може да избута,
във водата тя пропадна!
Вълчицата се спусна гладна,
за гушата я здраво гризна,
от страх еленчето припадна,
вълкът от щастие я близна.
Днес децата ще нахрани,
нейните малки зверчета,
няма за глада забрани,
гризят малките зъбчета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Неделчева Всички права запазени